АГРЕСИЯ И БЕЗНАКАЗАНОСТ ! ДО КОГА?!

 

Светът става все по- толерантен, социален и хуманен, или поне така изглежда. Дали това в действителност е така, или на нас така ни се иска? Дали агресията намалява с развитието на човечеството или ние се научихме да я прикриваме по- добре, поради факта, че тя е все по- малко социално желателна.

Агресията е дълбоко заложена в нашата същност. Тя има еволюционно значение за нашия вид. Без агресията не бихме могли да оцелеем. Това е толкова вярно, колкото е вярно, че не бихме могли да оцелеем без своята социална среда.
Идеалното общество би било това, което е намерило оптималните нива на социализация и агресия, канализирана в социално приемливи граници.

Социалното и агресивното са в непрестанен противовес. Агресията е приемлива за индивида, но е нежелана за обществото. Агресията има за цел защитата и оцеляването на индивида, същата роля би трябвало да има и обществото. Колкото по- развито е едно общество, толкова по- малко има нужда от индивидуална агресия, защото обществото трябва да защитава индивида.

Зачестяват случаите, в които ставаме свидетели на агресия и тук не става въпрос за здравословна агресия, която е насочена към отстояването на нашите: цели, идеали, позиции. Зачестяват случаите на брутална агресия, насочена към беззащитни хора. Агресия съпроводена от грубо погазване на морални и човешки норми, провокирана от чувство за безнаказаност!

Обществото не трябва да толерира агресията. Но какво се случва, когато определени индивиди не могат, или просто не искат да се съобразяват с останалата част от обществото? Обществото забранява агресията, но на тях просто не им пука. От друга страна, същото това общество гарантира техните човешки права?!

Агресията е една от формите на власт. В едно демократично общество, тя трябва да бъде функция на обществото, а не на индивида. Оказва се обаче, че едни по- либерални закони (основани на човешките права),правят точно обратното, позволявайки на хора без съвест и морал,  безнаказано да употребяват агресия!

ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ТЯХНАТА СИЛА ПРОИЗЛИЗА ОТ НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ!!!

Мисля, че е време да се запитаме дали това ни харесва и с някое свое действие или бездействие не допринасяме за случващото се около нас? Дали всички ние не сме прекаленоно човечни към индивиди, които не притежават нищо човишко?

Психолог, психотерапевт Иван Власев

Снимка на Психолог Иван Власев - клинична и приложна психология.