Все по-често забравяме, че сме хора и имаме нужда от чисто човешки взаимоотношения. Всъщност това е тъпо и ретро. Днес само „баламите“ се интересуват от човешките взаимоотнощения – тези, които не могат да правят „кинти“. Днес човечността е слабост, от която всеки себеуважаващ се тарикат е длъжен да се възползва. Все по-рядко си спомняме, че сме хора – нахитряхме и „балъците“ са все по-малко.
Консуматорското общество помля всичко! Всичко се измерва в цифри – от кило домати на пазара, до уважение, любов, подкрепа възхищение. Всичко се купува и продава, колко тъжно и практично. Разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи – ПАЗАРНА ИКОНОМИКА?!
Увлечени в желанието си за по- добър живот забравихме, че някои неща не са за продан. Ако някой иска да купи нашите чувства, мисли, емоции – душата ни, то със сигурност не е бог, а дявол.
Колко хубаво би било, ако си спомним, че не всичко е за продан! Това в действителност може да ни направи безценни!
